Искаме да подобрим материалната база, това е голямата задачаГеорги Аврамчев и

Искаме да подобрим материалната база, това е огромната задача

Георги Аврамчев и Димитър Бобев се кандидатират за следващ мандат във федерацията по плуване, която в последните години стана доста настояща с триумфите, които записа.

- Какво остана да се свърши в плуването?

Димитър Бобев: Всяка работа не може да бъде идеална, тъй че и ние имаме какво още да вършим. Програмата ни е ясна. На базата на тези резултати, които имаме, би трябвало да намерим спонсори, с цел да не разчитаме единствено на страната. И най-много да подобрим изискванията за подготвителния развой.

Георги Аврамчев: За мен главният проблем, върху който би трябвало да се съсредоточим, е възобновяване на материалната база и най-много “Червено знаме ”. Защото това е болежка на всички хора, които обичат освен плуването, а изобщо спорта. Има какво да се направи. Трябва да се подобрят връзките с медиите, да сложим лични ресори на членовете на новия УС, с цел да уплътним още повече работата на федерацията. Трябва да продължим пътя по който сме поели, тъй като последният олимпийски цикъл сподели, че сме на правия, макар всички проблеми, които съпътстват плувните спортове. Искам да обърнем внимание на другите два спорта в нашата федерация - артистичното плуване и скоковете във вода. За артистичното плуваме сме създали много амбициозна стратегия с небосвод олимпиадата през 2028 година Създали сме при най-малките - девойки, младша възраст, една група от 12-15 деца, които да почнат да се готвят по-сериозно.

Д. Б.: Това при тях досега липсваше, в този момент ги обединихме под една стратегия. На последното европейско те демонстрираха, че могат. Класираха се на край, като до момента в никакъв случай не сме имали сходен триумф от доста години. При скоковете има един главен проблем - базата. Единствената е във Варна. А имаме неповторими гении и най-много обичаи в този спорт.

- Какво бъдеще виждате за “Червено знаме ”?

Г. А.: Възстановяване на плувния комплекс. При положително предпочитание на страната там може да се развие един по-голям състезателен комплекс. Там имаше хотел, пързалка, зала за волейбол. И въпросът да се реши по-глобално. Това София го заслужава.

- За какво става въпрос - ремонт или нов комплекс, тъй като през последните години се говореше за ремонт?

Г. А.: Имаме идеални връзки с компанията “Мирта ”, която прави най-хубавите басейни в света. Идваха хората, гледаха и тяхното изрично мненение е, че всичко трябва да се заравни и да се направи наново Технологиите към този момент са на друго равнище.

Д. Б.: За своето време “Червено знаме ” бе един съвременен комплекс. Но преди 40 година

Г. А.: Вече по света няма бетонни корита. Няма плочки, има особено фолио с 30 години гаранция. Енергийна успеваемост. По света вършат ледени площадки с басейн, тъй като след производството на леда 60 градуса вода се хвърля в канала. А това може да топли басейна. Но би трябвало да се седне и да се направи един прекрасен план.

- И да се търси вложител.

Г. А.: Да. Аз не знам за какво в България публично-частното партньорство е мръсна дума. Но не би трябвало да се чака за всичко на страната. Басейнът, самичък по себе си, няма по какъв начин да се самоиздържа. Хвърляш 50-60 милиона да го направиш, след което 5-6 милиона ти е издръжката. И всичко ли би трябвало да е на гърба на страната?

- Г-н Аврамчев, към този момент 13 година управлявате федерацията? Не ви ли писна?

Г. А.: Малко.

Д. Б.: Като сме се хванали на хорото, няма да се пускаме. Искаме да създадем олимпиадата в Париж и след това ще забележим.

Г. А.: Със сигурност не ни е задачата да се пенсионираме тук. Но нещата потръгнаха с доста старания. Преди години върнахме централизираната подготовка. Направихме нормативи, с цел да вдигнем равнището. С господин Бобев към този момент сме 40, да не кажа 50 години в този спорт и дружно. Въпреки че в басейна бяхме противници. Двамата плувахме бруст. Имаме единодушие за пътя, по който би трябвало да вървим. Имаме доста качествени генерации. Идват доста положителни състезатели. Заради това взехме решение най-малко до олимпиадата в Париж да останем. През последния мандат имаше много разтърсвания, преминахме ги. Който е дишал хлор, му остава завинаги в кръвчицата.

- Добре, плуването през последните години в действителност изплува. Каква е фантазията за Париж?

Д. Б.: Тя моята е една. Плуването още веднъж да вземе златен орден от олимпиада. Или най-малко орден. И освен един край, а няколко.

Г. А.: Много хора не са наясно, че спортът ни, като се изключи че е хубав, е извънредно тежък. Един плувец, с цел да стигне до край, би трябвало да плува най-малко два пъти. Ако се състезаваш на 3-4 дисциплини, по три плувания за заветния орден в границите на една седмица, това е извънредно натоварване. Много се разшири географията. Имаме първенци от Африка, от Азия. И това с обичайно мощните страни. Конкуренцията е невероятна. За мен персонално даже край е необикновен триумф, съпоставено с други спортове, където това липсва. Но това е действителната истина. Едно осмо място си е равно на орден.

Д. Б.: Плуването, за разлика от други спортове, ограничи много нещата. Сега единствено норматив “А ” те праща на олимпиада. Наистина ни чака доста тежък физически труд.

Г. А.: На последните олимпиади и международни се усъвършенстваха върхове, които ги смятахме за безконечни. Те бяха реализирани с полиуретановите костюми. Спортът ни се развива много бързо. Всичко допира до методика. Една наша горделивост е, че оборудвахме и доста добре работи научно-приложната лаборатория към националния тим. Имаме 17-18 часа записи на всеки един наш играч освен от олимпийското звено. Подводни фотоси. За техника, крачка, стартове, превръщане. За да се отстранят дребните елементи. Защото 1-2 стотни могат да те разделят от заветния орден.

Д. Б.: В момента на олимпиадата разликата сред първия и осмия е половин секунда Резултатите доста се сгъстиха. Заради това борбата е за всяка една десета.

- След тези резултати има ли действителен интерес от младите към спорта?

Д. Б.: В момента разполагаме с две неповторими поколения. Най-възрастните ни състезатели са на 23-24 години. Има млади - на 13-14 години, които се трудят и усъвършенстват своите резултати. Целта ни е да не се получи вакуумът, който стана сред поколенията след 1988 година Заради това доста от тях са на лагерите дружно с мъжете и дамите, да се учат, да имат образец и мотивация.

Г. А.: Вече имаме компактност в някои дисциплини. Например в късия кроул имаме по трима състезатели към този момент. В делфина също, в бруста - също. Имаме закъснение в съчетаното плуване. Но в останалите дисциплини имаме действителна конкуренция. И това дърпа всичко напред. В последните години има много сериозен интерес към плуването. Имам другари с дребни деца, които звънят, питат къде да се плува. И нашата задача е тези деца, които минават, да не остават единствено с това, че са се научили да плуват, тъй като там, сред тях, е бъдещата Таня Богомилова, бъдещият Петър Стойчев... И по-късно да стигнат до такава степен, докъдето ги закарат силите, геният и най-много желанието. Защото талантът е 10%, а другото е непосилен труд, лишения. Лесно е да си злобар, да сърфираш в интернет, само че това може да те направи прочут за малко.

Д. Б.: Плуването, за жалост, е един скучен спорт. Няма игра с топка, няма допир до противника. Сам си в коридора. Два часа заран, два часа следобяд. От стена до стена. Човек би трябвало да е доста здрав душевен, че да може да издържи тези натоварвания. Ако приказваме за съществено плуване, няма играч, който да прави под 2500 км на година. Ако желае да бъде на равнище.

Г. А.: И това изключва тренировките на изсъхнало.

Д. Б: Като изключим дребни интервали, не са 365 дни на година, само че едно 320 би трябвало да се отдадат на плуването. В момента календарът е много претрупан и това пречи на правенето на проектите. Кога човек да е във върхова форма. Ето предходната година имахме европейско за юноши, европейско за мъже, международно за мъже в границите на 3-4 месеца. И би трябвало да избереш най-хубавото.

Г. А.: А 2024 година ще бъде още по-трудна. За първи път в историята ще има международно при започване на февруари. И по-късно през юли е олимпиадата. За всички е ясно, че олимпиадата е върхът на всеки играч. Към момента се движим добре, има климат в тима. Дано са здрави и нямат травми.

- Преодоляхме някои спънки.

Г. А.: Надявам се да сме ги преодолели. Но тъкмо тези спънки основават публичната настройка, че нещо се случва, че има някакви търкания сред избрани състезатели и федерацията, а истината е напълно друга. Няма никакви войни, никакви борби. Въпросът е кардинален. Ние с господин Бобев постоянно сме се старали, защото нямаме близки и родственици, които да плуват, всички състезатели, всички клубове да се третират еднообразно. Разбира се, има такива, които са по-напред и към тях да има по-голямо внимание. Но се стараем и изискванията, и тренировките да са на едно равнище. И всеки да стигне до такава степен, докъдето е решил. Защото за мен един човек стига до такава степен, докъдето му стигат фантазиите.

- А има ли някакъв интерес от страна на спонсорите?

Д. Б.: За страдание, плуването не е футбол, не е волейбол, не е баскетбол. Плувеца го виждате и може да му сложите някакви реклами за 10 сек, когато е на старта. И може би за това няма много сериозен интерес. Но имаме усъвършенствания. От страна на “Арена ” сме с по-добър контракт поради резултатите. “Мирта ” също ни поддържа. Те ни дадоха нови коридори. Но тях може да ги сложим единствено на “Дианабад ”.

- А за какво не работи откритият басейн там?

Г. А.: Никой не знае. Там са отрязани тръбите, подгряващите устройства. Има някаква особеност. Дълги години се ползваше по друго предопределение. Но да се върна на спонсорите. Водим диалози с някои от огромните компании в България. Но апетитът идва с яденето. Едно е да търсиш спонсор с 25-о място в света, друго е с олимпийски край.

Д. Б.: Помага ни и фактът, че да вземем за пример Българска национална телевизия предава към този момент всичките ни огромни надпревари.

Г. А.: И политиката на международната федерация също е ориентирана в тази посока - да се обновяват нещата. Заради това въведохме електронна картотека, електронни поръчки за надпревари. И всичко работи безотказно. Стараем се да сме в крайник с високите технологии. Това е бъдещето, няма по какъв начин.

- Предстои общо заседание. На всяка общо заседание на всяка федерация се стига до кухите клубове. Как е ситуацията при вас?

Г. А.: Смело мога да заявя, че кухи клубове нямаме. Имаме 82 клуба, които са наши членове и всички имат присъединяване на надпревари. Има такива, които развиват трите типа спорт, има такива - единствено един тип. При нас няма кухи клубове. Правилата са, че когато се сътвори един клуб, има 2-годишен гратисен интервал и по-късно би трябвало да има присъединяване най-малко в две възрасти на състезание - юноши младша и старша възраст. За мен системата е добра. Защото основаването на нови клубове е обвързвано с материалната база. Пример давам с Пловдив. 5 клуба на един 25-метров басейн. Така не се прави огромен спорт. Вече се направи първата копка и се надявам да се направи прословутият 50-метров басейн. В София също ситуацията е тежко.

- Реално сега с каква материална база разполагаме за трите типа плуване?

Д. Б.: Скоковете ги казахме - единствено Варна. Аристичното плуване се движи сред “Дианабад ” и “Мадара ”.

Г. А.: И във Варна имат. Сега в Бургас стартират да развиват с новия басейн.

Д. Б.: В плуването нямаме база, на която националният тим да се готви напълно. Имаме закрития в “Дианабад ”, където плувах за първи път, когато го откриха през 1971 година Той е морално стар, само че няма различен. И поради това е доста значимо да се направи един център за плувните спортове, само че и за всички спортове.

Г. А.: Нас ни крепи “Белмекен ”. Защото ние 90% се готвим на държавни обекти - там, “Спортпалас ” и “Дианабад ”. Но “Белмекен ” е едно украшение. И желая да похаля всички хора, които бяха в “Национална спортна база ” през годините, тъй като там го оправиха, поддържат го и храната е добре. А такова нещо в Европа го няма като се изключи Сиера Невада в Испания. А там хотелът е на 30 мин от басейна.

Д. Б.: Там базата в действителност е страхотна. И не престават да го поддържат. Направиха и нов хотел.

Г. А.: На нас с господин Бобев едно 5-6 години от живота ни отиде на “Белмекен ”. Без тази база сме изгубени.

Демократична България: Това е неповторима проницателност от страна на Германска демократична република през 1968 година Но и там, в случай че се направи един 50-метров басейн, ще бъде неповторимо. Ще се привлекат много повече чужденци. Не че в този момент не вървят. Но един 50-метров басейн ще докара огромните сили.

- Как виждате бъдещето на спорта? Трудно, ярко или някъде посред?

Д. Б.: Че ще бъде мъчно, няма спор.

Г. А.: Но ще бъде и ярко. Без труд няма да стане. Крайно време е и на нашата уличка да изгрее слънце. То се е посочило към този момент. С общи старания би трябвало да му помогнем. Трябва да заровим томахавките и да не сътворяваме ненужно напрежение и главоболия. В България, за жалост, стана по този начин, че нищо не разделя по този начин, както триумфът. В един миг, когато плуването съгласно всички има развиване, ние започваме да си измисляме и докарваме някакви ненапълно несъществуващи проблеми. Или дребните ги раздухваме и занимаваме публичното мнение, вместо да се радваме на достиженията.

- Трудно е българин да се зарадва на триумфа на другия.

Г. А.: Така е. Но спортът остана едно от дребното неща, които ни носят наслада в живота. Говоря като народ, нация, страна. Ние се майтапим с Бобев, че от един плувец искаме да създадем двама. В другите страни от 20 би трябвало да създадат един. Радвам се, че има конкуренция на това общо заседание, само че не мога да приема изказванията, че българското плуване е достигнало дъното и копае надолу. Сигурно и ние имаме неточности. Ако това е дъното, аз ще се веселя да е тъкмо това.

Д. Б.: Няма човек, който да работи и да не бърка. Аз съм треньор от 1982 година Доста огромна част от кариерата си изкарах на открито.

Г. А.: Може би ни оказва помощ това, че и двамата сме минали през цялата стълбичка. От състезатели, през треньорската специалност, в този момент в управлението. Целият ни умишлен живот е в плуването. Знаем какви са подводните камъни, които могат да ни препънат. Знаете, че и при най-хубавата стратегия, при най-хубавата подготовка би трябвало да има и дребна доза шанс. Една простуда, едно странично расейване и не стигаш до това, което искаш. И не би трябвало да се вършат драми, да се търсят недостатъци, а човек би трябвало да си направи един здравомислещ разбор и да продължи. Опитваме се да им втълпим, че без труд и неизменност няма по какъв начин да се получи. След олимпиадата имаше някакво малко самозабравяне у някои. Да, те са неповторими гении, само че без работа няма да се получи. Талантът е ненапълно.

Д. Б.: Получава се роди се гений, умря като вяра. Наистина не може да съпоставяме поколенията с тези отпреди 35 година Сега на младите им се дават доста благоприятни условия да се отклони вниманието. Преди това спортът бе всичко. Един избавителен пояс.

Г. А.: Младите са много по-интелигентни, по-информирани. Всичко се случва доста бързо. Но би трябвало да устоят на провокациите, в случай че желаят да стигнат върха. Дразнителите в живота са доста мощни - нощни заведения, заведения, гаджета. Но след каго Господ ти е дал неповторим гений, си задължен да го изведеш до финала.

- И за край не може да не подминем и някои неща, които се случиха. Като абсурда с допинга да вземем за пример.

Г. А.: Много се спекулира и по тази тематика. Малцина знаят, че тук идваха от Световната антидопингова организация и Интерпол. 6 часа разпит. И се откри, че нито федерацията, нито треньорите имат някаква виновност.